ГОРНИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРНЍЛО, мн. ‑а, ср. Книж. 1. Остар. Гърне за топене на метали; пота. За да му иде работата напред Веджвуд си привика на помощ и горнилото (пота) на химик,.. и умението на художник. Й. Груев, СП (превод), 78.

2. Грънчарска или рударска пещ.

3. Прен. Тежки, мъчителни обстоятелства, изпитания. Минавайки през горнилото на колектива [в бригадата], от само себе си се обуздаваше моят свадлив нрав. Бл. Димитрова, ПКС, 20. Тоз подвиг упорит ни дигна, възроди, / духът ни из това горнило на страдания / излезе по-як, здрав и цял се подмлади. Ив. Вазов, Съч. V, 15.

— Рус. горнило.