ГОРНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГО̀РНИЦА¹ ж. 1. Горна част на нещо; горнище¹. Той избърса мустаци с горницата на ръката си. Д. Немиров, Д № 9, 133. Главната сграда, на която долницата е построена от твърд камък, а горницата само от желязо и стъкло, има изглед на паралелограм. Лет., 1876, 178. Горницата на обувката се е скъсала.

2. Нещо (обикн. пари), което се добавя, дава свръх даденото или полагаемото се. Парите не стигнаха, додадох нещо от себе си, но бай Славе не ме остави да платя. Тогава, за да е мир, разделихме горницата. Б. Болгар, ОП, 46. "Със запис от днес ти пращам и пари за път. В него е вписана по-голяма сума от потребната. С горницата ще те моля да купиш някой дребен подарък за детето и за мене." Ст. Чилингиров, РК, 255. Отбий се у златарина Димитраки и му кажи, че си искам парите. Да ми изплати главницата с горницата. А. Каралийчев, ПГ, 117. Ами ако истина държавата вземе, че ги намали тия наряди? Кой ще ти връща горницата? А. Гуляшки, СВ, 90.

3. Диал. Стая за живеене на горния етаж на къща. Баща ѝ и тя бяха настанени да спят в горницата, в същата горница, където тя живее вече три години и в часове на умора седи на балкончето и дълго, дълго се взира в дъбовите гори. К. Калчев, ЖП, 91. Наметна се и влезе в ниската горница. Там в къта стои иконостас с образа на Христа. Ив. Кирилов, Съч. II, 51. Влизайте, казвам, в сараите, в хамбарите,.., в горници, в одаи, грабете кой каквото намери. М. Марчевски, П, 53. Марко седна у честна трапеза, /

.., / съгледа го млада Магдалина, / па си шета низ горници бели. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 26. // Покои, чертог. Княгиня София избра една по-малка стая за своя горница. Ст. Загорчинов, ЛСС, 52. Тя пожела да живее в дворец, подобен на византийския,.., сградиха с многоцветни мрамори плочи и стълбове ширни горници. Н. Райнов, КЦ, 37.

4. Обикн. мн. Диал. Плетеници на коса, които стоят отгоре над другите. Майка Вена ситно плете. / Долниците бисер ниже, / горниците злато лее, / ситно плете, хитро учи. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 235.

5. Диал. Най-горната дреха на невеста с шарена везба (Т. Панчев, РБЯд).

6. Диал. Горна част на набърделки (Т. Панчев, РБЯд).

ГО̀РНИЦА² ж. Стъпало на стълба. Хоризонталната плоскост [на стълбата], върху която се стъпва, се нарича стъпка (горница или стъпало), а отвесната — чело (контрастъпало). Вл. Брънеков и др., СД, 114.

ГО̀РНИЦА³ ж. Диал. 1. Вид дива горска круша с дребни корави плодове с кълбеста форма и бадемовидни, леко назъбени в края листа; дребница, дивачка.

2. Плод от такова дърво; дребница. Хрътът не ял баница, после се научил да яде и горници. Погов.

ГОРНЍЦА ж. Нар.-поет. Епитет на горска или планинска птичка. Фтичка горница пееше / и на Янка си думаше. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 160. Излезе фтичка, море, горница, / че на Стояна, море, говори: / — Стояне итра, море, войвода / мен ми омръзна, море, дадея / от тойте итри, море, юнаци. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 90.