ГОРНЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРНЯ̀К¹, мн. няма, м. Диал. Северен вятър; горнянин, горненец². — Свирне ли горнякът през зимата — продължи Георгиев, — куче не се свърта вътре,.., но да са живи кожусите и фланелите, инак трудно се иззимва тук... Кр. Григоров, Р, 24. Че ако се разсърдя / и ако викна пак / от ледения север / студения горняк.. / веднага ще забравиш / надеждите си бързи. Елин Пелин, ПБ, 108. Коня юнак отговаря: / .. / "Мойте очи вятър ли са / вятър ли са, горняк ли са? / Мойто сърце камък ли е, / камък ли е, мрямор ли е?" Нар. пес., СбВСт, 741.

ГОРНЯ̀К², мн. ‑ци, м. Диал. 1. Горен воденичен камък.

2. При игра на камъчета — камъчето, което се подхвърля нагоре и после се улавя.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГОРНЯ̀К³, мн. ‑ци, м. Диал. 1. Горун.

2. Събир. Много горуни, гъсто израснали на едно място; дъбова гора.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.