ГОРОЛОМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОРОЛО̀М1 м. Диал. 1. Много силен вятър, който обикн. поваля много дървета в гората. Дали и сега там [в планината] кънти понякога гороломът тъй, както някога го беше слушал като дете. Кр. Велков, СБ, 18. Горолом кънти и кърти / дървеса вековни, / вие яворови пръти / с ревове гръмовни. Т. Харманджиев, П, 90. Какво ми се татък чуе, / коладе ле, / .., / дали ми е вихър вятър, / или ми е гороломи. Нар. пес., СбВСт, 299.
2. Оголено място в гора, където дърветата са повалени от буря (Ст. Младенов, БТР).
3. Дървета в гората, повалени на едно място от силен вятър, силна буря. Направи горолом, изповали всичко. Н. Геров, РБЯ I, 236.
ГОРОЛО̀М2 м. 1. Човек, който изсича, унищожава горите; гороломец. — Зайците не са опасни. Опасни са ония, с брадвите. Гороломите.. — Да, аз се казвам Гороломов, но съм приятел на горите. Й. Йовков, ПГ, 98. Всички наред кат соколи, вси кръвници и гороломи. Ст. Младенов, БТР I, 456.
2. Мит. Дух, който ломи гората; хала (Н. Геров, РБЯ).