ГОРОЛО̀МЕН

ГОРОЛО̀МЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. Който е много силен, унищожителен. Светкавицата пак излъкатуши по гърба на Балкана, и тоз час, подир нея, гръмотевицата с гороломна сила заскача и затрещя на небето, като че ще го провали. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18. Боньо се разяри: — тичайте, бре селяни, брее! — разтвори той гърдите си и изтръгна из тях такъв гороломен рев, че би пробудил и спящите. А. Страшимиров, ЕД, 197. Донесоха почти нова карабина, но я дадоха на по-стар боец, а неговата — на мене: дълга една такава, стърчеше над главата ми и вместо ремък — връв.. Най-удивителното бе, че тя можеше да стреля. Това разбрах в една гороломна нощ. В. Андреев, С, 1972, кн. 9, 52. Гороломен вятър.

Списък на думите по буква