ГОРОЛОМНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРОЛО̀МНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Невъздържан, буен човек; гороломец. Димитър беше познат със своите палавства и с тежките побоища, които се стоваряха върху турци или турски доносчици.. И сега даскал Стефан беше уверен, че Димитър пак е направил някое престъпление и може би твърде голямо. Иначе за нещо дребно тоя горд гороломник не би търсил чужда закрила. Д. Немиров, Б, 133. — Що думаш, Иване, пое игуменът — и аз в младостта си бях страшен гороломник, но честта ме тикна на божия път, и ето до каква почит достигнах. Св. Миларов, СЦТ, 160.