ГОРУН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРУ̀Н м. Вид дъб с въздълги листни и съвсем къси жълъдни дръжки, без надлъжни черти по жълъдите. Quercus sessiliflora. Не беше Момчил чуждѝнец в тая гора. Тука, сред нейните буки, горуни и борики, се роди той и отрасна. О. Василев, ЗЗ, 20. Букаците, елхите, липите, горуните, отрупани със сняг и с наведени глави чакаха топлите ветрове на баба Марта. Ст. Заимов, М, 73. Кольо си овци прибира, / че ги при горун закарва, / да са от дъжда запази. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 71.