ГОРУНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРУ̀НОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е от горун. Старите враняшки къщи са покрити с тежки плочи, но и градежът под тях е як — само камък и делани горунови греди. О. Василев, ЖБ, 16. Във вековната горунова (вид дъб) гора, край дивната тръстика на езерото се е въдил многоброен дивеч. ВН, 1961, бр. 3019, 4.

— Друга (диал.) форма: гору̀ньов.