ГОРУХА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРУ̀ХА¹ ж. Диал. 1. Общо название на едногодишни, двегодишни и многогодишни ароматни тревисти растения или храсти, някои от които се използват като маслодайни растения, а други са плевели, виреещи край пътища, огради и пустеещи места. Полска горуха.

2. Растението синап (Н. Геров, РБЯ I).

ГОРУ̀ХА² ж. Диал. 1. Неприятно усещане в стомаха; гадене, повдигане. Часто трудните жени мъчи и горуха, която дохажда най-повече от мазни или кисели ястия. Й. Груев (превод), КН 7, 8.

2. Киселинно оригване, придружено с парене. Иде ми горуха.