ГОРЧИВКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОРЧЍВКА1 ж. Ракия, подправена с билки, която има приятно горчив вкус. Най-напред мина покрай магерницата, срита задрямалия магер. — По-скоро налей една горчивка! По възможност — две. От вълнение старецът разля втората чашка. А. Каралийчев, ПГ, 14. А ако ли пък ‑.. / мешината те нещо преболява, / .. / при Кира тичай! Две горчивки, три — / където господ знай какви е билки / години киснал — и по всичките ти жилки / такъва огън ще се разнесе. К. Христов, ЧБ, 232-233.
ГОРЧЍВКА2 ж. Диал. Малка рибка от семейство шаранови със странично сплеснато тяло, която живее в течащи или застояли води и няма стопанско значение. Rhodeus sericeus. Кротушките бяха риби без характер. Не стоеше така работата с горчивката, най-малокалибрения обитател на Реката, но един от най-жизнените. Д. Фучеджиев, Р, 281.