ГОРЧИЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОРЧИЛА̀К, мн. ‑ци, м. Разг. Нещо с горчив вкус, обикн. храна, лекарство и под.; горчилка, горчило1. Пои ме тя с разни горчилки, маза ме с разни мехлеми, но само за една неделя треската ми угаси и ме оправи..: от горчилаците ли, от годините ли, не минаха няколко месеца, смъглиха се по лицето ми и мустаци, и брада. Н. Хайтов, ДР, 220. Разболял се от нещо и го завели в болницата. Давали му там разни горчилаци и прашуляци да пие. Елин Пелин, Съч. II, 75.