ГОРЧИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРЧЍЛО¹, мн. ‑а̀, ср. 1. Нещо, което има много горчив вкус; горчилка, горчилак. Откакто е обикнала Никола, не помни да се е радвала на хляба и водата. Може и горчила да е пила, но ги е пила като сладко вино. К. Петканов, В, 137.

2. Обикн. мн. Прен. Огорчение, мъка, обида; горчивина, горчилка, горчивост. Така, както го гледах отстрани и отдалече, мислех, че е най-безгрижният, най-щастливият човек на света, когото нищо не тревожи, нищо не безпокои. А в същност с колко мъки беше препълнена бедната му душа. П. Михайлов, МП, 35. Своеволието на царските заптиета са простирало в широк размер .. А българският народ търпял и събирал ядовити горчила! НБ, 1876, бр. 31, 120-121.

ГОРЧЍЛО², мн. ‑а, ср. Диал. Червен кантарион; трескавиче.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.