ГОРЧИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОРЧЍЦА¹, мн. няма, ж. Подправка за храна с пикантен вкус, която се приготвя от смлени семена на чер синап и други примеси. По средата на масата бяха поставени няколко стъклени буркана и шишета. В тях имаше горчица, доматен сос,.., и едно обло стъклено бурканче, пълно със ситна захар. Ал. Бабек, МЕ, 109.

— Рус. горчица.

ГОРЧЍЦА² ж. Диал. Название на някои билки с горчив вкус — полски хвощ, червен кантарион, чер синап, хмел и др.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

ГОРЧЍЦА³ ж. Остар. и диал. Горкана. Омръзнало ѝ [на майката], горчица, / Горанча да си изправя, / на легло да го поставя, / водица да му донася. Ц. Церковски, Съч. II, 207. Ах моя царице, / сладка гълъбице! / .. Сега ти горчица, / сама си самица. П. Р. Славейков, КМ, 1871, 55. — Мари Гано, мари горчицо, / мари болна ли си лежала, / или си болен гледала? СбНУ IV, 18.