ГОРЪК —Речник на българския език — алтернативна версия
ГО̀РЪК, ‑рка, рко, мн. ‑рки, прил. 1. Остар. Поет. Горчив. Страшно е да си припомням / мъката в моя живот. / Злото и теб ще догони, / горък ще вкусиш ти плод. М. Петканова, С, 26. Нефела да казваш за виното "кисело йе", ами "горко". СбНУ XV, 67. Провикнал са ѝ здравко от планини, / здравко, горка билка, миризлива:
/ Ах! Що не додат моми да ма берат, / или са са босилко предали? Т. Шишков, ТС, 86.
2. Прен. Който е изпълнен с мъка, скръб, огорчения; горчив. С всичката си душа сеща той горката си орис; с всичкото си сърце чувствува как времето лети и къса всеки ден по нещо от него, къса живо месо. Ц. Церковски, Съч. III, 103. Седнал на едно столче пред шатрата, князът прекара няколка часове на горко размишление. С. Радев, ССБ I, 292. А горка скръб сърца ни трови. — / прощавай, роден край! П. К. Яворов, Мис., 1902, кн. 1, 4. Но ощ да въздъхнат гърдите не сварят / с плач горък пробуждам се, о, самота! Д. Дебелянов, Ст, 1936, 16.
3. Обикн. членувано. Който буди съжаление; нещастен, клет, злочест. Горкото животно,.., правеше отчаяни маневри, за да се избави от примката на дрипавите и жестоки циганчета. Ив. Вазов, Съч. X, 9. Случи се в къщи и голямо нещастие. На другата година се помина Панайот, мойто мило другарче, към което се бях привързал повече от брат. Кака Нанка, горката, посърна за цял живот. П. Незнакомов, ЖВ, 9. По-рано ѝ [на мама] думах да не реве, но тя, горката, няма сили да се сдържа и вече не ѝ казвам нищо. К. Георгиев, ВБ, 80. Имаше един човек, [Кусев] който бе могъл още от първите дни да чуе от устата на очевидци и горки жертви какви страшни зверства бяха извършили башибозуци и войници. К. Странджев, ЖБ, 11. Горката булка Петранка, / горка е орис имала: / девет години да лежи, / живичка непогребана, / миличко непогледана, / сладичко нераздумана. Ц. Церковски, Съч. III, 99. Димитър горко сираче, / къде Димитър ще идеш, / при брат си хлебец ще найдеш, / или при мила сестрица? К. Петканов, П, 131.
4. Като същ. горкия<т>, горката, горкото, мн. горките. Човек, който е за окайване, за съжаление; нещастен човек, нещастник, клетник. Всички селяни забележиха, че Беднякът е застарял, побелял, станал мълчалив, сумти и се въси, дори се кара за по-малки работи .. — Горкият!... Причерня му пред очите — окайваха го те. Ц. Церковски, Съч. III, 288. Като гледах как се измъчва, горката, над тая непосилна работа, мен ми дожаляваше за нея. Т. Влайков, Съч. II, 222. Чудомир: Дойде ми наум за оногова, с когото си ме видял преди три седмици: той пуши много. Мила: Горка, която го вземе. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 20.