ГО̀СПОД

ГО̀СПОД, зват. ‑и, дат. ‑у, мн. няма, м. 1. Според религиозните схващания при еднобожието — висше свръхестествено същество, което е създало и управлява света, вселената; бог. Легендата говори, че този мъж .. бил преследван от агарянците и господ, за да го спаси, сподобил го с конска глава. Ал. Константинов, Съч. I, 236. Оно и друга дарба му е отделил господ: дал му коса руса, копринена, очи сини като мъниста и златна уста, от гадулката му по-благодумна. Две думи ти рече, две годин ти слади. Елин Пелин, Съч. V, 95. Когато бях веднаж в боянската стара черкова, аз си казах, че на същото това място може би Иван Шишман се е молил на колене господу за погибващата си държава. Ив. Вазов, БП, 125. Едно време на земята имало много богове, които често се менявали. Един господ

заемал мястото на друг, а този, вторият, бил изместван от трети. Хр. Пелитев, ПЕБ, 9. На бодлива крава господ рога не дава. Погов. Господ забавя, ама не забравя. Погов. Помогни си сам, да ти помага и господ. Погов. При благопожелания и клетви. Да те пази господ! Да те поживи господ! (пожелание за дълъг живот). Господ здраве да ти дава! (благопожелание за здраве). Дал ти господ добро! (отговор на поздрав). Господ да те убие! (клетва). Убил те господ! (клетва).

2. Остар. Господар, владетел (Ст. Младенов, БТР).

3. Като междум. господи и в съчет. боже господи; леле господи; о господи; господи милостиви и др. При изразяване на: а) възхищение, радост или удивление. — Господи! Каква бе радост! Няма / за нея думи, не! К. Христов, ЧБ, 111. Господи, колко много злато имаше в тоя сандък! С тия пари войникът можеше да купи цялия столичен град. Св. Минков, СЦ (превод), 30. б) Недоумение, изненада, учудване. — Боже, господи, Витомир е, наистина — завикаха и боляри, и воеводи, а по-младите го пресрещнаха и взеха да го разпитват вървешком. Ст. Загорчинов, ДП, 283. В четвъртий бяхме кръг, / Всесилний господи! Какъв порой / от мъки и страдания тук се слива! К. Величков, Ад (превод), 69. в) Уплаха, безпокойство, тревога. Стоян се качи на каруцата, наведе се да вземе детето, но отведнъж уплашен се изправи. — Господи! .. — Още едно дете. Елин Пелин, Съч. I, 186. — Ах, господи, заплеснах се и вижте какво направих .. Ай! .. Беше навела неусетно лампата и по полата ѝ се стичаше струйка газ. М. Грубешлиева, ПИУ, 131. И аз гледам (макар че пъстроцветни кръгчета се въртят пред очите ми) — новият гардероб зее с трите си отворени врати. — Господи! Крадци! ВН, 1958, бр. 2078, 4. г) Недоволство, възмущение. — Щом ме види — бабо, та бабо! Господи помилуй! И баба ме направиха! Н. Каралиева, Н, 113. — Ами енциклопедията? Къде е тя? — О, господи! Та и нея ли иска [чичото]? Нея просто на просто продадох. М. Грубешлиева, ПИУ, 63.

Господи помилуй. Рел. Израз в християнски молитви, с който се моли за милост, снизхождение на Господ към човека, към слабите и греховни хора.

? Ако е рекъл господ. Разг. Вметнато. Употребява се като уговорка за нещо, което би се осъществило, ако не се яви непредвидена пречка. — Защото е само на тридесет и две години, а е постигнал вече всичко .. Ако да имаше още няколко годинки, положително би бил министър .. Но и това, ако е рекъл господ, ще стане. Г. Караславов, Т, 14. — А кога ще ѝ друснем хорото? — Ако е рекъл господ.., към Великден. Д. Спространов, С, 222. Господ високо, цар далеко. Употребява се за подчертаване, че някой е изпаднал в тежко, безизходно положение, при което няма кой да му помогне. Какво да се прави, нямам вече надежда, че ще се оправя — господ високо, цар далеко. Господ го белязал. Разг. За човек — който е с някакъв физически недостатък и обикновено се проявява като зъл, лош. Пази се от този човек, бъди внимателна, него господ го е белязал. Господ да го порази. Диал. Обикн. вметнато. Възклицание за изразяване на омраза, ненавист към някого. — И нази са с турци плашили .. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Ив. Вазов, Съч. XXII, 13. — Ала то не беше снаха, ами бе зъмя-усойница, да я порази господ! Т. Влайков, Съч. I, 31. Господ да ми е на помощ. Разг. Понякога ирон. Тежко ми, горко ми (употребява се обикн. като възклицание). Димитър остана да успокои разгневилите се турци. — Оставете го, той е луд! — Луд ли? Господ да му е на помощ! К. Петканов, СВ, 118. Смутно време беше тогава; хората се изпокрили, спотаили се, само аскер кръстосваше по села и кърища; господ да му е на помощ, когото хванеха. Г. Караславов, Избр. съч. I, 82. Господ знае какъв. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, сякаш. Много голям, значителен, забележителен, хубав или много неприятен, лош (за качество, което обикн. незаслужено се преувеличава в положителен или отрицателен смисъл). Вчера беше умърлушен, свесил вежди, — / сякаш тегнат на душа му господ знай / какви премежди. Д. Дебелянов, Ст. 1964, 151. Господ знае колко. Обикн. в отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, сякаш. Много, толкова много. Не е господ знае колко скъпо. Господи помилуй! Разг. 1. Възклицание, което се употребява като пожелание нещо добро да се случи; дано. Може би гордост, може би дори радост и надежда замъглиха очите му [на болярина Вихра]. Възкръсва ли славата и силата на българите? Дай боже, дай боже, боже помогни, господи помилуй. Д. Добревски, БИ, 46. 2. Възклицание, което се употребява като пожелание за предпазване от нещо лошо, да не се случи нещо лошо. Да даде господ. Разг. 1. За нещо хубаво, добро — да стане, да успее, да се случи (употребява се обикн. като пожелание). — А защо тази черпня? — .. — За сина, чичо Василе. — Ааа! — заклати глава старецът. — Хайде наздраве и нека да ти е жив и да даде господ и на сватбата му така да черпиш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 71. Дано даде господ да срещнем скъп гост. 2. За нещо лошо — да стане, да се случи (при клетва). А в това време миновала месечината и чула що казоват за нея и рекла им: "Да даде господ никога да не прокопсате, всякой да бяга от вас като от таласъм". Христом. ВВ I, 45. Дал господ. Разг. Има, на разположение е (обикн. за нещо в достатъчно или в голямо количе‑

ство). — Ти не гледай годините, а — грижите. — Че кой човек няма грижи? Ние поне за хляб не се грижим — дал ни господ. К. Петканов, МЗК, 7. — Двечки деца имаме, разноските ни са никакви, пък ние сме здрави — ще работим, ниви дал господ, ще видиш колко пари ще спестим .. — Ще спеспим — ветрища! — ругаеше Димо. Г. Караславов, СИ, 269. — Имаме фасул, Василко — уведомила го жена му. — Ще изпържа и няколко яйца. Па и млекце дал господ. Сл. Трънски, Н, 418. Да не дава господ. Разг. Със следв. изр. със съюз да. Дано не се случи (употребява се обикн. за окачествяване на нещо много лошо, неприятно). — Тракторът е страшна сила. Да не ти дава господ да се бориш с такава мечка. А. Каралийчев, СР, 59. Да не дава господ сиромах да разбогатее. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 124. Де тоз (тоя) господ. Разг.; Кам тоз (тоя) господ. Диал. Дано стане, дано се случи (употребява се като отговор при пожелание някому нещо хубаво). Странджата ще се погрижи за вас — ще ви намеря нещо по-хубаво и топличко. — И той покровителствено загледа гемиджиите. — Ех, кам тоя господ! — обади се Марко. Д. Спространов, С, 23. Добър (жив) е господ. Разг. Като възклицание: а) За изразяване на надежда, че ще се поправи положението и че ще се даде заслуженото някому. На света не са се свършили добрите хора — обадиха се някои оптимисти. — Добър е господ, да ги намерим отсега нататък. Л. Стоянов, Б, 120. — Следователно, да са потрудим и ние, да са задържим още за няколко деня, па добър е господ отгдето най са не надяваме, оттам може да ни дойде помощ. З. Стоянов, ЗБВ II, 150. — Утре ще намерим работа. Сега да се помъчим да заспим, че жив е господ за утре. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 21. б) За изразяване на задоволство, че вече се е поправило положението или че някой си е получил заслуженото. Е, добър е господ, и ние доживяхме да се видим пак живи и здрави. Долен господ. Диал. Влиятелно лице, на чиято подкрепа някой може да разчита. Ако имаш долен господ, мисли ще та горния. Погов. П. р. Славейков, БП I, 13. Друг господ е някъде. Разг. По-добре, по-хубаво и приятно е някъде. Дървен господ. Разг. Шег. Бой. — Иди се разправяй с такива пачаври! — изруга той. — Тях само дървеният господ ще ги оправи. Г. Караславов, ОХ II, 84. <Един> господ знае. Разг. Неизвестно е, не се знае (употребява се за подчертаване на неизвестност или съмнение в нещо). Дали някой сега се грижи за жилищното строителство, един господ знае. К. Калчев, СТ, 249. — Откак дойде твоят брат ти не приличаш на себе си. Само аванси теглиш. Къде ще му отиде краят, един господ знае. М. Грубешлиева, ПИУ, 57. Защо (що) не си те прибере господ. Обикн. за 2 и 3 л. Разг. Пренебр. Възклицание за изразяване на неодобрение, пренебрежение, когато някой каже нещо съвсем не на място, нещо много глупаво. Каквото господ дал. Разг. Каквото имаме, с каквото разполагаме (обикн. за ядене, което ще се поднесе на гости). За храна беше научен на каквото дал господ — парче хляб и бучка сирене му бяха достатъчни. Д. Спространов, С, 156. — Постой — настоя Кръстьо.. Почакай, ще хапнем каквото господ дал.. Хайде, остани на вечеря у нас. Г. Караславов, ОХ I, 146. Както господ дал. Разг. Както трябва, както е редно. — Стига си скитал по градовете, ами се прибери тук да си живеем тук, както господ дал. Елин Пелин, Съч. III, 43. Както (каквото) господ ме е научил. Разг. Както (каквото) реша, както (каквото) искам, както смятам за правилно. — Земи колкото пари са нужни и потребисайте ги, както ви е научил господ. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 60. На кой (какъв) господ се кланям (моля, слугувам, служа). Разг. Какви възгледи имам, какви идеи споделям. Ето,.., онзи предприемач: .. На кой господ не се е кланял той само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки. Ал. Константинов, Съч. I, 120. Не съм бил господа с камъни. Разг. Не съм извършил непростима грешка, че да страдам или да не заслужавам никакво внимание. — Не си бил господа с камъни — и за тебе ще се намери жена да те вземе. Й. Йовков, ЧКГ, 156. Няма <го> тоз господ. Разг. Не ще бъде занапред, както е било досега. — Други да работят за тебе, а ти да лежиш. Умря то, няма тоз господ! Й. Йовков, Б, 70. Опазил (пазил) ме господ. Разг. Възклицание при опасение от нещо неприятно, от някакво обвинение или за изразяване на ирония; съвсем не, никак. — Най-напред — .. — никой нищо не говореше за него. И ако се кажеше нещо между другите, то непременно трябваше да бъде лошо. Инак — опазил те господ! Г. Караславов, Избр. съч. I, 271. — Те и аз не се занимавам с политика — у, пазил ме господ! — ама против амнистията не съм. Г. Караславов, Избр. съч. II, 262. Пада ми / падне ми от господа. Разг. Обикн. с отриц. Получавам нещо наготово, съвсем без труд. Не чакай да ти падне от господа, ами сядай и работи, за да успееш. Прибра <си> го господ. Разг. Умря. — Стояновата торба! — изкрещя тя и погледна в недоумение двамата чиновника. — Да, занеси я у вас.. Тук са неговите вещи.. Господ го прибра, невесто, преди малко го закопаха. Ив. Вазов, Съч. VIII, 113. Нона се дигна смирено. Свещеникът отвори вратата и повика Найдена. — Застанета двама един срещудруги! Ей тук. И добре запомнете какво ще ви кажа! Не сте били достойни за Янка и господ си я прибра. Г. Райчев, ЗК, 131. С господа съм приказвал (говорил, вечерял). Върви ми, имам големи успехи, щастлив съм. Всичките младежи идват при нашия Ради било за

вечеринка, било да четат.. Какъв човек, брей!.. С господ вечеряла оная, която ще му стане стопанка. Ст. Мокрев, ЗИ, 210. Ти с господа си приказвал. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 165. Слава <тебе> господи. Разг.; Сполай на господа. Диал. Възклицание за изразяване на задоволство от нещо. — Ти си се върнал вече; свърши ли нещо? .. — Свърших .. — И благополучно? .. — Слава тебе, господи! В. Друмев, И, 53. Ела насам, ела да видим живо ли си, здраво ли си? — Здрав съм, дядо Петьо, а ти как си? — Сполай на господя, тъпча още грешната. Г. Караславов, Избр. съч. I, 270. Спаси господи! Разг. Възклицание, което се употребява за изразяване на опасение, че нещо лошо може да се случи. Крепостта гори. Виж ти, там остана България. Бъркола някак постепенно разбираше, че онова, което го огражда тук, хората и палубата, са България. Гледай ти, спаси господи, а крепостта я няма. Д. Добревски, БИ, 2. Хванал <дядо> господ за шлифера (шушляка). Жарг. Ирон. Употребява се за човек, който се е възгордял и си въобразява, че е постигнал нещо много, че превъзхожда останалите. — Учил там няколко години, изкарал изпитите с преписване или по втория начин и вече хванал дядо господ за шлифера .. Не така бе, човече, и ние сме хора като тебе. К. Топалов, СТ, 149. Хванах господа за брадата. Разг. Ирон. Постигнах големи успехи, сполучих много. — Другари! Вие, журналистите, поработихте много добре. Но не се главозамайвате, за да не се получи след похвалата, че вече сте хванали господа за брадата. ВН, 1959, 2562, бр. 3. Чул те господ! Разг. Употребява се като отговор на пожелание, това което човек е намислил да му се случи, или да се случи нещо добро. — Наздраве, господине! — отвърна дебелият. — Чул ви господ! Г. Стоев, ЦЗ, 174. Ще играе (игра̀) дървен господ обикн. по мене. Разг. Ще ме бият, ще ям бой или ще има бой (биха ме, има̀ бой). — Жа го довлечем жив или мъртъв — каза той през зъби,.. — Е, ще играе дървен господ, ако дотрябва, — каза писаря; — токо да не я довеждаме до кръв. А. Страшимиров, А, 606. Що ме е господ научил. Диал. Каквото реша, каквото си намисля. Ти, синко Петре, знаеш и прави що те е господ научил. Стар съм аз и не мога ти помогна в такъв дълъг път. Ил. Блъсков, ИС, 30-31.

Списък на думите по буква