ГОСПОДАРЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОСПОДАРЛЪ̀К, мн. ‑ци, м. Остар. 1. Състояние, положение на господар. Те са, сякаш господари на селото. Разпореждат се с общината като с бащина мушия. Крадат, обират населението .. Трябва да се отърсим от техния господарлък. Т. Влайков, Съч. III, 90.

2. Имот, владян от турски феодал. Дотогава ленните земи (спахилъците и господарлъците) се обработваха от раи с ограничено наследствено право, даждията се определяха своеволно от спахията. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 43. Възниква остър спор между турските феодали и българските селяни за земята на спахилъците или, както още ги наричали, "господърлъци".