ГОСПОДАРУ̀ВАНЕ

ГОСПОДАРУ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от господарувам. Панко много пъти беше ѝ [на Момчилка] разказвал, че когато работниците и бедните селяни вземат властта в ръцете си, ще турят край на господаруването на богатите, а заедно с това ще се тури край и на тяхната сиромашия. Д. Ангелов, ЖС, 75. Коравата власт на Доча и неговото своеволно господаруване се слагаха като тежко и непоносимо бреме върху слабите плещи на буковските селяни. Т. Влайков, Съч. III, 144. — Пет години черен, робски труд, пет години надежди и пресмятания за дом, за ниви, за господаруване и човешки живот ще отлетят като дим. Г. Караславов, СИ, 97-104. Ако би, не дай боже, да останеме още пет години под варварското господаруване на турците,.., тогава у какво положение ще са намери нашият злочест народ? НБ, 1876, бр. 47, 183.

Списък на думите по буква