ГОСПОДСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОСПО̀ДСТВО, мн. ‑а, ср. Книж. 1. Осъществяване на пълна политическа власт над някого или нещо; владичество. По-будните селски люде не можеха да търпят повече турското господство. Д. Талев, ПК, 450.

2. Пълно надмощие, превъзходство над някого или нещо. Нейното [на фирмата] господство бе признато и всички се съобразяваха с неоспоримата ѝ мощ и влияние. П. Спасов, ХлХ, 9. Вътрешната търговия се развивала бавно поради господството на натуралното стопанство и феодалната раздробеност на страната. Ист. VII кл, 42.

3. Религ. Само мн. Един от деветте ангелски чина, първият от втората триада в йерархичната подредба. В средата той [Захарий] изписа.. Светата тройца и около нея деветте ангелски чина..: най-напред архангелите,.., после се редеха господствата, власти, престоли. Вл. Свинтила, СЗЗ, 354.

4. Остар. В съчет. с притеж. местоим. му. Учтиво назоваване на високопоставено лице, негова милост. Разбирам, господството му иде от провинцията и всичко го омайва и той е във възхищение... Ив. Вазов, Съч. ХI, 187. — Господа — извика Паскал, — ето управа.. Идва господство му тук, отваря, като мя няма мене, насилствено вратата на къщата ми. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 40. — Кажете на господство му, че аз, който представлявам руското правителство на великия руски народ, нямам онова време да ги моля формално. НБ, 1876, бр. 37, 145.