ГОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГОСТ, го̀стът, го̀ста, мн. го̀сти и (диал.) го̀сте, м. 1. Човек, което прави приятелско посещение в дома на някого; гостенин. Тя се разбърза, стъкна огън, опържи яйца, намери вино и сложи богата трапеза за своя мил гост. Елин Пелин, Съч. I, 58. Скоро рибникът на бай Младена се прочу сред всички въдичари в София и бай Младен рядко вече в събота и неделя оставаше без гости. Д. Калфов, КР, 49. — Стоилкова кани гости за разнообразие. Й. Попов, ИЖП, 43. Тлъката ставаше от минута на минута по-жива. Прииждаха нови госте. К. Величков, ПССъч. I, 156. "В дясна ръка китка вита, / гости идат на честито: / тежки порти отворете, / благовестци приемете!" П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99-100. — Марие, море девойке! / Що много снощи седохте, / що много гости имахте? Нар. пес., СбБрМ, 405. За госта два дни са доста. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 178. Без време гост, от турчин по-лош. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37. Нечакан гост.
2. Лице, което прави посещение някъде по официална делова покана. Сега Харун Тазиев живее в Париж.. Чест гост е на радиото и телевизията, чрез които популяризира главно вулканологията. Е, 1981, бр. 19, 4. Украсените със старинни барелефи тъмни стени на Гилд хол.. са видели много тържествени ритуали. Сега тук се чествуваха рицарите на съвременния спорт. Аплодираха ги дипломати и лордове, поканени на церемонията в качеството на почетни гости. Е, 1980, бр. 7, 4.
3. Лице, организация, страна поканена или допусната да участва в някаква проява. Днес, когато започва спортната борба, ние пожелаваме на всички отбори и състезатели, гости и домакини — добър старт, добри успехи в турнира. ВН, 1961, бр. 3048, 3.
4. Посетител на хотел, страноприемница, манастир и др. А зад тезгяха.. стоеше Сарандовица,.., командуваше слугите и.. пак сварваше да отвърне на някоя подхвърлена отдалеч шега.., да посрещне и изпрати гостите си с някоя добра дума. Й. Йовков, ВАХ, 6. Такъв многошумен център привличаше, особено в празнични дни, купове гости миряни. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 61.
5. Само мн. Гостуване. Хубаво беше, че идваха ей тъй, гости да си правят. Отеч., 1977, кн. 11, 15.
◊ Бера си госте. Диал. 1. Давам гощавка. Господ си гости береше. / Сички му слуги дойдоха, / свет му Арангел немаше. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 42. Попадия госте брала. / Дум баба, дум, дум. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 107. 2. Имам неприятности, изпаднал съм в беда. Ще те ударя да си береш госте. Н. Геров, РБЯ I, 241. На гости. За гостуване, да гостувам. Градинката ѝ се стори като къща, постлана с писани черги, та настоя: — Ела ни на гости. Отскоро не си идвала. К. Петканов, СВ, 95. В съзнанието ѝ изплуваха отново спомени от детинството .. Ето няколко деца приятелчета, които идваха на гости вкъщи с майките си. Д. Димов, Т, 49.