ГОСТОЛЮ̀БЕН

ГОСТОЛЮ̀БЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Диал. Гостолюбив; гостоприемен. Па каквато си бe гостолюбна и разговорна, токо посряща гостето, кани ги да седнат и да си земат от това, що е сложено, и токо се извинява, че уж не било наредено и приготвено както трябва. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 197. — Кум Милен е човек гостолюбен — що ще вино да пролее! — рече Стойчо от сърце. Елин Пелин, Съч. I, 39. Събрало се Марку срамно госке, / събрало се звано и незвано, / па говора у честни трапези: / — Що е лепо Марку честни софри, / що ли му е любе гостолюбно? Нар. пес., СбНУ ХLIV, 5.

Списък на думите по буква