ГОСТОЛЮБИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОСТОЛЮБЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Гостоприемен. Когато най-сетне стигнахме Войници, беше вече настъпила дълбока нощ. Йосиф Медаров ни очакваше. Гостолюбивите домакини не бързаха да си легнат, защото знаеха, че ще пристигнем. А. Каралийчев, С, 219. Гостолюбивите стойчани ни приютиха за една нощ, нахраниха ни. Н. Стефанова, РП, 119. — Такъв народ сме ние — български и славянски, народ чист, що не знае ни лъжа, ни кражба, ни лукавство, ни коварство; народ гостолюбив и секога на помощ ще ти се притече. Д. Талев, ПК, 52. Средновековната българска държава не само запазила славянската книжнина, но и създала условия за неспирен възход.В съвсем кратко време дейността на намерилите в 886 г. гостолюбив прием ученици и следовници на Кирил и Методи — Климент, Наум, Константин Преславски и др. — дали изумителни резултати. К, 1963, кн. 7, 41.

— Друга (остар.) форма: гостелюбѝв.