ГОСТОЛЮБИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОСТОЛЮ̀БИЕ, мн. няма, ср. Гостоприемство, гостоприемност, гостолюбивост. Ала стрина Венковица .. с гостолюбието си и с голямото си залягане да се отсрами пред чужденци, така добре бе поставила своя дом и своята челед, щото отвън хората броеха стринини Венковчини между заможните люде и мислеха ги, че те живеят охолен живот. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. С рядко гостолюбие посрещаше всички, които го спохождаха, и винаги намираха къшей хляб на трапезата му. А. Каралийчев, С, 245. Тия лица почернели, груби, прости .. и тия попукани черни работни ръце, които му подаваха сиромашкия залък на българското гостолюбие — всичко това му се показа неизразимо трогателно. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 161. Някои добри хора .. с жалост забелязват, че една от най-похвалните черти на наший селенин, т.е. неговото гостолюбие, съвсем е изчезнала. Ил. Блъсков, КУ, 25.