ГОСТОПРИЕМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОСТОПРИЀМЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. 1. Който често приема и обича да приема гости, като ги гощава, черпи; гостолюбив. През целия ден на похода бяха си мислили само за тия топли и светли стаи, и отрано се радваха на хубавата почивка

между добри и гостоприемни хора. Й. Йовков, Разк. I, 5. От известно време той беше станал любезен и дори гостоприемен. Д. Кисьов, Щ, 258-259. Нагостиха ни, дадоха ни ризи и са преоблякохме .. Ей, хора, вярвайте, услугата на тези добри човеци ни напомни онези стари гостоприемни наши българе. НБ, 1876, бр. 46, 181.

2. В който често и с удоволствие се приемат гости. В гостоприемната сграда на читалище "Братство" се намира онази библиотека, която е подхранвала всички кюстендилски интелектуални първенци. Е. Каранфилов, Б III, 70. Гостоприемен дом. Гостоприемна страна.