ГОСТОПРИЕМНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОСТОПРИЀМНИК, мн. ‑ници, м. 1. Остар. Гостоприемен човек; гостолюбец, гостоприемец. Събранието са разотиде, а аз останах да нощувам при учителя .. Приструвах са уж, че спя, но всъщност следях сичките движения на гостоприемника си. З. Стоянов, ЗБВ I, 305-306.

2. Спец. Жив организъм (растение, човек или животно), върху и за сметка на който се развива някакъв паразит. Гостоприемник на паразита Amidostomum anseri са най-често гъската, патицата и много диви водни птици. Е. Греков, ИОП (превод), 269. Паразитизмът е такава форма на отношение между организмите, при която единият, паразитиращият организъм, извлича само полза, а гостоприемникът, или използваният организъм, понася по-малко или повече вреда от тая връзка. К. Тулешков, Пр, 1953, кн. 6, 51. Блатните охлювчета са междинният гостоприемник, а селскостопанските животни — крайният гостоприемник, в който метилът паразитира. Зоол. VII кл, 22. Човекът или животното, носител на паразита, се нарича гостоприемник. М. Василев и др., ВБ, 369.

— Други (остар.) форми: гостеприѐмник, гостеприѝмник.