ГОСТУ̀ВАМ

ГОСТУ̀ВАМ, ‑аш, несв. 1. Непрех. Посещавам някого като приятел, прекарвам известно време у някого или някъде като гост. Почина запасният фелдфебел Гичо Стафунски .. — Гостувал съм му аз, много пъти съм нощувал у тях, ама сърце човек! Да те посрещне, да е нахрани и напои, като него друг нямаше в селото. Чудомир, Избр. пр, 123-124. Днес, както беше обичай, щяха да им гостуват болярите, да засвидетелствуват своята почит. М. Смилова, ДСВ, 112. Снахите и синовете [на Азлалийката] се пукаха от яд, но се преструваха на весели, когато той [глухонемият] им гостуваше и когато старата му пъхаше в ръцете комати хляб, сирене, баница, захар, сланина. Г. Караславов, СИ, 45. Ка го виде сестра Ангелина, / на слугини потио говоре: / .. / четири му коня привържете, / турете му сено чемерика — / ден да яде, два да боледува, / да поседи Богдан, да гостува! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 76.

2. Непрех. Участвам по покана в представление или състезание на чужда сцена, терен или в чужд състав, отбор. Четиринадесет години по-късно видях Ана Тодорова в казиното на Ница: тя беше гостувала вече в Голямата опера на Париж. К. Константинов, ППГ, 219. За тях [аржентинките] няма никакво значение дали тая вечер в театър "Колон" гостува Тосканини или някоя немска трупа играе "Кавалерът на розата" от Щраус. Св. Минков, ДА, 94. В Пловдив българските любителски представления се дават в "Международен театър Люксембург", гдето гостуват и арменски, и гръцки трупи. Н. Лилиев, ЛФ, 1956, бр. 2, 1.

3. Непрех. Остар. Нощувам, преспивам в страноприемница. Цветанов живееше в гостилницата на поляка Тваржицки. Той гостуваше и обядваше у него. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 87.

4. Прех. Диал. Посещавам някого в дома му; навестявам, спохождам. След две седмици те пак слязоха в града и вечерта Димкината майка с щастливо лице можа да пришепне на мъжа си, че ще годява Димка. Но старият не се зарадва. Той гостува младите и с излеко подсещане отсече: "Ако ще се венчават, да се венчеят, а за годявка, като са наедно, в едно село, не струва .. не иде." А. Страшимиров, К, 13.

5. Прех. Диал. Посрещам, приемам някого като гост, черпя го, гощавам го. И на заранта Моньо яхна коня и хукна за града. Накупи нанизи, гривни, ушници, пръстени и привечер стигна — в Ковачене... Тегли право у лелини си. Гостуваха го, яде надве-натри и фу — низ махалата... А. Страшимиров, А, 568-569. гостувам си взаим. от гостувам. — Да не забравиш да се отбиеш? А като се зазими ще си гостуваме по-често. А. Каралиева, Н, 171. Досега живяха и в малки гарнизони. Там тя лесно привикваше към обстановката, свързваше се с малкото от офицерските жени, гостуваха си. Кр. Кръстев, К, 20.

ГОСТУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Гощавам се, черпя се. Собраа се еднаж чорбаджиите.., та че ида у София у едного на гощене.. Кога зафанаа да се гостуват, роб Петре беше унетре. Нар. прик., СбНУ Х, 147.

Списък на думите по буква