ГОТИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОТЍЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от готика. В реставрираните готически кули на храмовете, в бронзовите и железни решетки на прозорците, в спотаеното ехо на тесните площади и в матовите стъкла на дворните фенери имаше не само много ис‑

трия. Имаше и любов. С. Северняк, ВСД, 25. Започнах задграничната си обиколка в 1907 г. с Рига. Готическите къщи и кривите улички там не са руски, а германски. Р, 1927, бр. 244, 4. Религиозното настроение на народите в това време послужило като повод към разни великолепни сгради: то било причина да ся направят твърде големи готически храмове и да ся изнамери за украшението им художествено живописание на стъкло. Лет., 1874, 145. Когато тъмен мрак прибули / на Сена сънните води / и над готическите кули / небето звезден лик стаи, / Париж изтръпнал засиява. Ив. Пейчев, Избр. ст, 16.

◊ Готически букви. Спец. Буквите на готическия шрифт, които се отличават с ъглесто, заострено и на места надебелено изписване. А под вратата имаше писмо от татко. Той пише с едри готически букви, ошарени с венчета и точици. Л. Михайлова, Ж, 150. С равни и остри, приличащи на готически букви той започна да изпълва листа. Д. Кисьов, Щ, 400. Готически роман. Литер. Роман, предвестник на т. нар. "черен роман", "роман на ужасите", с елементи на фантастика, мистика и гротеска, в който се описват тайнствени приключения и главният герой обикн. е демонична личност. Готически стил. Спец. Готика. Готически шрифт; готическо писмо. Полигр. Особен латински шрифт с ъглести, заострени и удължени стеснени букви, възникнал в Италия през Х в. и получил особено разпространение в Германия.

— Ив. Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.