ГОТО̀В

ГОТО̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е окончателно направен, завършен, изработен напълно; приготвен. Намести се [момъкът] на рогозката и почна да плете. Додето пропеят първи петли, кошницата беше готова. А. Каралийчев, МО, 18. Той беше отишел да види скоро ли ще е готов обедът. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 45. Ведена се наведе над готовото вече гнездо и зарина хвърлените в него динени семенца. Ст. Марков, ДБ, 124. Търговците закупуват суровия материал, раздават го на домакинствата за изработване, а след това продават готовата стока. Ив. Унджиев, ВЛ, 15. И ней зе да се чини, че така ще да е по-хубаво, отколкото да си купят готова къща, па било и при майчини ѝ. Т. Влайков, Съч. II, 114. // За мисли, фрази, представи и под. — който е обмислен, напълно оформен предварително. Но хората от Белоградчик си имат свои готови представи за олицетворението на прославените скали. Те пресичат потока на вашето въображение и бързат да ви осведомят: това са "монасите", ей това — "римският папа", онази скала е "Мойсей". Ст. Станчев, НР, 9. Шаблонен. А Матевски знае, че на тая земя няма нищо по-страшно от това да живееш с готовите истини, друг да решава за теб — как да постъпиш. К. Странджев, ЖБ, 54. Готов отговор. △ Служи си с готови фрази. △ Прилага готови схеми.

2. За облекло, обувки и под. — който е изработен по фабричен начин в голямо количество и е предназначен за продажба. Съвсем близко зад брачната двойка пък са се изправили кумът и кумата, напомнящи бездушни манекени от някакъв магазин за евтини готови дрехи. Св. Минков, РТК, 126. Беше облечен в евтина готова риза на сини райета, ръкавите бяха небрежно запретнати и откриваха слабичка, но жилава ръка. П. Вежинов, ДБ, 39-40. Изработвали се самари по поръчка или готови. Ив. Коларов, Е, 24.

3. Със следв. изр. със съюз да или с предл. на. Който има желание и е в състояние, може по даден повод веднага да извърши нещо; способен. На вид той е много страшен човек. Но по душа е справедлив, чист, готов е за правото дело в огън да иде. А. Гуляшки, ЗР, 295. Турция, слисана,.., влизаше от първия ден в преговори, готова на всички отстъпки. К. Величков, ПССъч. I, 17. Той беше безстрашлив. Той беше готов / сто пъти да умре на кръста Христов. Ив. Вазов, Съч. I, 171. Винаги е готов да спори. // Който се намира в състояние, близко до извършването, ставането на нещо. Сърцето ѝ силно биеше и нещо страшно вълнуваше гърдите ѝ, задавяше думите ѝ и очите ѝ се наливаха със сълзи, готови да се сипнат като градушка. Елин Пелин, Съч. I, 82-83. Люлее се и пука несигурната постройка, готова да рухне всеки миг. Й. Йовков, Ж, 1945, 200. Около къщата на бай Лазо имаше огромни скали.. Обрасли с трева и акация, те висяха застрашително над придошлата Брезнишка река, готови като че ли всеки миг да полетят в дълбоката долина и да преградят коритото на реката. Ст. Трънски, Н, 172.

4. С предл. за. Който е направил или за който са направени всички предварителни приготовления, необходими за някакво предстоящо действие; подготвен, приготвен. Но повдигането на Бяла черква щеше да хвърли искрата на въстанието и в другите готови за въстание места. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 136. Бистра мажеше масло и мед върху филия хляб и си тананикаше. Беше с палто, готова за излизане. М. Грубешлиева, ПИУ, 27. На пътя между кръчмата и Хорозовата мелница беше се спряла една каруца, готова за път. Й. Йовков, ВАХ, 128. Единият забиваше копие в животното, другият тичаше зад него с копие, готово за хвърляне. Й. Радичков, СР, 75. Готов за скок. // Който е подготвен. — Тъй, а? Учи то една година, а сега го пусни да върви, където си ще! И ти, Андрея, уж трябва да милееш за стопанството! Готовия човек изпущаме! С. Северняк, ИРЕ, 20.

В мн. и пов. изр. Команда, заповед към войници, участници в спортно състезание, военно обучение и под. за изостряне на вниманието преди команда за стрелба, старт. Младият батареен командир пъргаво се приближи към своите оръдия.. — Ще дадете най-напред вляво по пет последователни, а после още по пет. Готови! Ив. Мартинов, ДТ, 257.

5. Обикн. с предл. за. Който е придобил необходимите качества, станал е подходящ за нещо, за някаква работа; годен. Загърмяха топове, запалиха се пространните тръстики, пламнаха и готовите за жетва жита. Й. Йовков, Разк. II, 88. Когато шосето от Плевен за Ловеч се преметна зад високите рътлини с готови за гроздобера лозя.., аз разтворих широко очи от изумление и възторг. К. Константинов, ППГ, 299. Царевичните площи из шумака, готови за сеитба, се простираха надалеко. Ст. Станчев, НР, 166. Водата в "Манастирския вир" според преценката на Пачо бе вече готова за къпане. Т. Харманджиев, КЕД, 81. Огледалото трябваше да се трие дотогава, докато то приеме формата на изпъкналата пластинка и стане готово за полиране. Ив. Въжарова, ИН (превод), 43. "Аз видя, мой синко, че ти си готов вече за женене; иска ти се жененето..." Л. Каравелов, Съч. II, 69.

6. Като същ. готово и готовото ср. Разг. Нещо (обикн. хранителни продукти или пари), което е отделено, запазено, спестено с някаква цел. — Миналото лято падна една градушка и очука житата. Моят стопанин не пожъна нито един клас, изяде готовото и нямаше семе за сеитба. А. Каралийчев, МИ, 9. Хаджи Вълко криеше и не са изказваше, че има пари; страх го беше да не би угадил синът му, че има готово, за да са отпусне и да си не гледа работата. Ил. Блъсков, ПБ I, 56. — Аз продадох теличката, крепих се досега, ама готовото бързо се изяда. Г. Караславов, СИ, 295. "Ти ще да работиш некогаж и по-скапо, кога е зор за работа. А кога не е зор, ще работиш и по-евтино. И ще спечелиш, ако не арчиш от готовото." Нар. прик., СбНУ ХLIV, 490.

Готова гозба. Диал. Чубрика; шарена сол. Готови пари. Разг. Спестени пари. Еньо привърши колкото имаше готови пари и понеже не работеше вече нищо, почна да продава от имота си. Елин Пелин, Съч. III, 169. С време аз познавам баща му, който остави и къща, и дюкени, и други имот, готови пари доволно. Ил. Блъсков, ПБ II, 39. На готово дете всеки се натиска да бъде баща. Разг. Употребява се, когато някой иска да си припише заслуги за някаква добре свършена работа, за успешен изход, резултат от нещо.

Списък на думите по буква