ГОТОВАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОТОВА̀Н м. Разг. Пренебр. Мъж, който не се труди и чака всичко да получава от другите наготово; готованин, готованец, готовановец, готованко. Отвън на пейката беше седнал дядо Недко, отпуснат и като че задрямал.. — Ленивец и готован. Й. Йовков, Ж, 1920, 46. — Какво има? — запитах отвън с плах глас. — Седиш отвън, а питаш! — кресна жена ми. — Винаги си бил готован!.. Влязох и видях как жена ми се мъчи да напъха нощното шкафче в сгъваемия куфар. В. Цонев, МН, 48. Луша: — Няма да му позволя нито една стотинка да ти даде. Стоил: — Кой ли те пита тебе? Много голямо значение си придаваш. Луша: — Млък! Безсрамник такъв! Готован! Д. Немиров, В, 82.