ГОТОВА̀НИН

ГОТОВА̀НИН, мн. готова̀ни, м. Разг. Пренебр. Готован. — И ти си ленивец като мене, а си заразправял сънища — нещо, дето няма да стане.. — По себе си съдиш. Ти си ленивец, готован, а не аз. Опашеш синя престилка, наядеш се и се изтеглиш на пейката. К. Петканов, Х, 52-53. Мене ми казаха, готованино! Десет бразди не си изкарал... лежал си, цял ден си се търкалял!... Г. Караславов, С, 154. Той как-как, би изкарал сичко на глава, ако да не беше този готованин, комуто на ден само за вино, ракия, ром, тютюн, кафе не стигаха по 10-15 гроша. Ил. Бллъсков, ПБ II, 63. За милост ли са някои от днешните наши мързеливи мъже, на които жените им ходят по чужда работа да копаят.. и да принесат на готованина си да плюска? Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 15.

Списък на думите по буква