ГОТОВА̀НОВЕЦ

ГОТОВА̀НОВЕЦ, мн. ‑вци, м. Разг. Пренебр. Готован. — Тя (сочи Елица) цял ден се гърчи като черев — ох, ох... и нищо не похваща, той пък по кръчмите. Й. Йовков, Б, 29. От известно време е изгубил всякакво желание за работа и се е сдружил с най-големите мързеливци и готовановци в селото. К. Петканов, БД, 136. Богатствата не остават в ръцете на тия, които ги изработват, а отиват в ръцете на една шепа готовановци, които нищо друго не вършат, освен да мислят как по-майсторски да събличат работното население. Г. Кирков, Избр. пр I, 47. Който без труд и без мъка живее наготово и не знае как ся достига до тая чест, той не може да разбере нуждата и неволята на другиго. Оттука ся разбира, че трудът и мъката ни правят и по-добри, и по-милостиви, затова и доброто, и милосърдие по-често се намира у работни хора, а не у готовановци и безделници. Лет., 1874, 241.

Списък на думите по буква