ГОЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГОЯ, гоѝш, мин. св. гоѝх, несв., прех. 1. Храня обилно и правя да стане дебел, тлъст (животно или човек); угоявам, охранвам. — Казват, че ви хранели по три пъти на ден... Гоели ви като свинчета... Ал. Бабек, МЕ, 96. След Пловдив отиваха [лекарят и жена му] за седмица в неговото село.

За тоя празник баща му още от предишната есен избираше най-едрата пуйка, гоеше я с настървение и нежност,.. с килограмите на пуйката искаше да им покаже колко дълго и внимателно ги е чакал. Л. Михайлова, Г, 134-135. Сайбийско око конете гои. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 102.

2. Остар. Служа за хранене, давам храна. Онова, което ядем .. състои от различни материи .. От тях водата пои, маста и брашното гои. Ч, 1871, бр. 17, 540. Холандия има климат влажен и студен. Добрите ѝ пасища гоят многобройни стада, които дават наспорно най-добро масло и сирене. Ив. Момчилов, МПЗ, 42.

3. Остар. Торя. Поръча ми да събират всичките по пътищата хвърлени кости, за да продават по-едрите на токарите.., а дребните на градинарите, които гоят с тях градините си. П. Р. Славейков, СК, 43-44.

4. Прен. Остар. Правя нещо да проникне дълбоко в съзнанието на някого, да стане навик на някого; възпитавам, подхранвам. Всяко чувствувание, което е противно на нравствеността и на добродетелта, е пакостливо и за душата.., затова ми трябува с думи, с примери и с всеки други възможни и прилични средства да гоим у децата кротки, нежни, благи, добри добродетели.. чувствувания. Лет., 1874, 19. Награди пак със сладки неща за подмама или с неща, които могат да родят или гоят у детето суета, идат против самата цел. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 192.

ГОЯ̀ СЕ несв., непрех. Обикн. за животно — дебелея, тлъстея. — Тате, дойде денят.. Ей и чичови Борисови заклаха шопара .. — Хм! — въртеше глава баща ми — нека похраним прасето още пет-шест дена, сега то се най-гои. Ст. Даскалов, БП, 26. — Децата с радост хранят пилетата и с голямо удоволствие забележват, че храненичетата растат и гоят са. Л. Каравелов, Съч. II, 21. Фана даже да се проявява добродушна усмивка по студеното му лице, което.. доби здрав румен цвят и взе бързо да пълнее и да се гои. Ив. Вазов, Съч. Х, 162. Пророк Исая сдъвка червените зрънца и рече: — Щастливи сте вие, които нямате друго, освен дрехата на гърба си! Дважди по-щастливи сте, че не се гоите, подобно на овнешки бъбреци, а живеете като птички божи, от трохите на трапезата. Й. Попов, БНО, 33.