ГРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА, удължено гра-а-а и удвоено или утроено гра-гра, гра-гра-гра междум. 1. За наподобяване на звук, крясък, издаван от врана, гарван. Други гарване с враната си седяха там на по-горнето клонче. Те бяха една цяла челяд и всички грачаха: Гра! Гра! Гра! Нар. прик., Христом. ВВ I, 52. Врана горделиво са надува, / и от радост никак не мирува, / отвори уста и изграца: Гра! / Сиренето в същи час изтърва. У, 1870, бр. 2, 29.

2. Като същ. Гракане, грачене. От гарвана само "гра" са разбира. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 19.