ГРАБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀БЕН м. Геол. Пропаднала част от земната кора, ограничена с два надлъжни разседа; падина. При разсядане на части от земната кора се получават грабени, хорстове и други разседни форми на релефа. Ст. Бошев и др., ГГ, 152. Той [разседът] се получава при разкъсване на земните пластове в резултат на вертикално разместване на части от земната кора.. Грабен се образува при хлътване на блок между два разседа. Тракийската низина е грабен. Геогр. VIII кл, 19581 94.

— Нем. Graben 'ров'.