ГРАБИТЕЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАБЍТЕЛСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е свързан с ограбване, с грабеж. Честният човек естествено трябва да ненавижда войната и с всички сили да се бори за мир. Но трябва да се бори срещу грабителската война. П. Славински, ПЩ, 485. Той [Наполеон Бонапарт] разгромил австрийската армия в Италия и предприел поход в Египет. Тези походи били свързани с големи грабежи над местното население. Грабителските походи на френската армия под негово командуване в Италия и Египет създали лоша слава на Франция. Ист. VIII кл, 58-59. Една част от прабългарите под водителството на хан Аспарух (Исперих) потеглили към р. Дунав и се установили в Южна Бесарабия, в местността Онгъл. Оттук започнали грабителски нападения на юг от р. Дунав, във византийските владения. Ист. VII кл, 12.

2. Който е свойствен, присъщ на грабител. Мария беше неследила от баща си неговата интелигентност, способността да прониква в хората, отчасти егоизма и дори малко от грабителския му инстинкт. Д. Димов, Т, 42. Всички техни измами в миналото им се виждаха нищожни в сравнение с последния удар, измислен от умиращия вече Якоб Бьондал, от стареца, който си отиваше, но все още беше верен на своята грабителска същност, на своя алчен и хищен мозък, устроен само за да измисли начини да печели, да граби, да заробва. П. Спасов, ХлХ, 439. Каквото вземе — не връща, каквото хареса — присвоява. И това няма да има край, защото хората признават само грабителската сила. К. Петканов, ДЧ, 152. От най-напред жертвите са биле обирани и измъчвани да изкажат своето богатство, а после са бивали закалвани, т.е. техният живот бил пощаден за няколко минути, докато удовлетворят грабителската жажда на плячкаджиите. З. Стоянов, ЗБВ III, 347. Дето.. духовенството е било просто и користолюбиво; дето то е имало грабителский и еничарский дух.. — там и народът е остаял и ще остая в простота и бедност. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 49.

ГРАБЍТЕЛСКИ. Нареч. от прил. грабителски. — И на мене не става — каза хаджи Смион и погледна грабителски към Иванча, па прибави: — А бе, какво има? От един фес ли се боиш? Ив. Вазов, Съч. VIII, 48. Но в това пръво ополчение кръстоносците нямали никакъв порядък, та от това повече от тях измрели по пътя или от глад, или ги избили венгрите, на които тия толпи нападали грабителски. Г. Йошев, КВИ (превод), 184.