ГРА̀БЯ

ГРА̀БЯ, ‑иш, мин. св. гра̀бѝх, несв., прех. 1. Отнемам, присвоявам нещо от някого с насилие и без право, незаконно; ограбвам, обсебвам. Братята го срещнаха наистина ласкаво и гостолюбиво.., но се оплакаха от хусарите, които ето вече за трети път бяха грабили манастира и измъчвали за пари монасите. Ст. Загорчинов, ДП, 205. В същото време друга тълпа турци бяха навлезли в църквата, чупеха иконите; грабеха каквото им се виждаше ценно, след това навлязоха и в училището. Д. Талев, И, 586.

2. Извършвам грабеж; плячкосвам. Те [наемните турски войници], като не можеха да се захванат за мирен труд,.., събираха се около някой кърджалийски водач и върлуваха из Румелия — грабеха и разоряваха селата. Д. Яръмов, БП, 93.

3. Вземам бързо и едно след друго еднородни неща. Възторгът и опиянението у зрителите надмина всяка граница.., грабеха чаши от масата, грабеха цели шишета.., запращаха ги далеч пред себе си и ги разбиваха на хиляди парчета. Й. Йовков, Ж, 1945, 17. Свел глава над сандъка, чернокос гидия граби със стар котел бялото млево — граби и пълни пронитен чувал. Ц. Церковски, Съч. III, 54. Чековица кълнеше ужасно, грабеше буци пръст от купчината и хвърляше бясно през оградата. Чудомир, Избр. пр, 4.

4. Остар. Отвличам тайно мома от родителите ѝ насила или с нейно съгласие. Момчил въздъхна, и сърцето му се сви пак за умрелия. "Защо ми трябваше да грабя Елена, защо?" — нахлу пак това питане в душата му. Ст. Загорчинов, ДП, 151. В такъв час никой не мисли да граби моми. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 43. Змеят грабеше всяка нощ по няколко моми. Н. Райнов, КЧ II, 32. Грабят красни хубави девици и ги безчестят, млади булки за жени взимат, та ги турчат, а мъжете им убиват. М. Кънчев, В, 65. грабя се страд. Работниците трябва веднаж завинаги да разберат, че докато съществува днешната наредба, те ще се грабят, ще се експлоатират от богаташите. Г. Георгиев, Избр. пр, 10. В това време.., когато се грабеха [от турците] невинните дъщери на българите,.. геранският бей Рашид бей.. държеше селото Геран край реката Янтра. Ц. Гинчев, ГК, 15-16.

Грабя залъка от устата някому. Разг. Лишавам някого и от последните средства за препитание; ограбвам. — Който от еснафите иска да го мачкат, да грабят залъка от устата му, нека бъде с днешния управител, с днешната власт. Ст. Чилингиров, ХНН, 85.

Списък на думите по буква