ГРАВИТАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАВИТА̀ЦИЯ, мн. ‑ии, ж. 1. Физ. Всеобщ закон за универсалното свойство на телата и всякакви видове физическа материя да се привличат взаимно. — Ами че ти забравяш ли всемирния закон за гравитация? — Той снизходително се усмихна. — Всяко изменение на движението на небесните тела е подчинено на този закон. А. Гуляшки, Л, 254. Всяко материално тяло съществува в определено поле на гравитация. ПЗ, 1981, кн. 10, 15. Наистина твърде безпомощна цивилизация — за тях гравитацията все още представляваше единствено усещане за тежест и беше пречка в транспорта им. А. Наковски, БС, 88.

2. Прен. Привличане, силно предпочитание към някого или нещо. Тя безсъзнателно гледаше винаги да е около него. Тази гравитация издаваше колко е влюбена. ^● Обр. Стихът ми, наелектризиран с вери, / надвил сред вледеняващия мрак / и гравитации и атмосфери, / намира ме и ме понася пак. Н. Зидаров, ФБО, 5.

— От лат. gravitas 'тежест' през рус. гравитация.