ГРАВЬОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАВЬО̀Р м. Художник или майстор, който се занимава с гравиране. През 1765 г. гравьорът Виле решил да направи по творбата гравюра — картината му харесала и обстоятелството, че не знаел точното наименование, ни най-малко не го смутила. Хр. Ковачевски, СК, 100. Грижливостта на художника към своите рожби, към външната им сизелировка и вътрешен строй напомня грижливостта на най-добрите майстори гравьори. П. П. Славейков, Събр. IV, 111-112. Начертанието на буквите показва, че гравьорът, който е изработил печатите (матриците) за грошовете, не е познавал добре славянските букви и затова ги е начертал неправилно. ВН, 1960, бр. 2724, 4.

— Фр. graveur. — Й. Груев, Наука (превод), 1881.