ГРАДЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАДЀЦ¹, мн. градовцѐ, м. Умал. от град¹; градче. Исках да отворя приказка за наше село и да му разправя, че то не е сега такъво.., че то сега е градец. Т. Влайков, Съч. II, 51. Разтревожи ми се сърцето като видях българските села и градовце. А. Каралийчев, НЗ, 165. Веднъж във събранье едно многобройно / той влезна внезапно, поздрави спокойно. / И лепна плесница на един подлец, / и излезе тихо из малкий градец. Ив. Вазов, Съч. I, 172.

ГРАДЀЦ², мн. няма, м. Рядко. Умал. от град²; градушка. Дребен дъждец ще си зайде / подир дъждеца градеца, / подир градеца снежеца. Нар. пес., СбВСт, 103.