ГРАДЍВО

ГРАДЍВО, мн. няма, ср. 1. Строителен материал за сгради, пътища и под. — Чичо ти Велчо стоваря греди на една страна до плета.. — Ехе-е, зафанахте ли да готвите градиво? А де, дано ви видим по-скоро и в нова къща! Т. Влайков, Съч. II, 22. Отдавна вече върволица коля носеха в нотариусова двора камъни и градиво за новата сграда. А. Страшимиров, А, 134. Сгурбетоновите блокове се употребяват за градиво вместо обикновените червени тухли. ВН, 1956, бр. 166, 1.

2. Разш. Материал, с който се създава, се изгражда нещо. — На вас, поетите, любовта в света може да е много потребна като главно градиво в творенията ви. Ив. Вазов, Съч. Х, 46. Не са само мемоарите на Бенуа, от които вий сте извличали градиво за научното си творение. Ал. Константинов, Съч. I, 189. Водата е взаимодействувала с карбидите и така са се образували въглеводородите — основното градиво на живота. Д. Пеев, ЖДП, 10.

Списък на думите по буква