ГРАДИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРАДЍНА ж. 1. Място, обикновено заградено, до жилищна сграда, където се отглеждат растения за украса или за храна. Кадир си спомни детските си години в Шумен, старата си бащина къща с решетъчните прозорци, цветната градина с лалета, шибой и зюмбюл. Д. Спространов, С, 56. През нощта валя хубав пролетен дъжд.. Измитите кичести овошки по градините бяха светнали от преснота и техните зелени усмивки веселяха кривите улички на селото. Елин Пелин, Съч. III, 106-107. Берете цветя в градина, / късайте бръшлян и здравец, / плетете венци и китки / да кичим глави и пушки! Хр. Ботев, Съч. 1929, 7. Китна градина.
2. Място, най-често близо до селище, където се отглеждат зеленчуци или овощни дървета. Големият двор и къщата се затулваха от една хубава, грижливо гледана овощна градина. Ем. Манов, ДСР, 87. Бяхме с татко на най-отдалечената нива, засята с царевица, която граничеше на юг с просторна ябълкова градина. П. Михайлов, МП, 84. Къщичката на майстор Томан се намираше на края на града и през две улички от нея започваха зеленчуковите градини с пръснати из тях градинарски колиби. Д. Ангелов, ЖС, 90. Наблизо е реката; покрай нея са сливови и ябълкови градини. Л. Стоянов, Х, 101.
3. Архит. Специално отделена градска площ, с декоративно оформени алеи с дървета, храсти и цветни лехи, предназначена за разходка и почивка. По песъчливите пътеки на градските градини играеха деца. Елин Пелин, Съч. IV, 72. — Хубавите ни следобеди у вас, в затоплената стая — изчезнаха. Да се мръзне в тия зимни дни по градините или да се виси в опушените сладкарници .. не е никак приятно. М. Грубешлиева, ПП, 94-95. Ниско край морето зеленееха каретата на морската градина, обширна почти колкото варненската. Д. Добревски, БКН, 38. Пада вечер. Тъмните алеи / опустяха в градската градина. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 28.
4. Остар. Ресторант, чиито маси са на открито. Ами че утре може да му скимне [на военния министър] да запрети на военните .. да посещават градината "Дълбок зимник", защото името на съдържателя е К. Панов. Ал. Константинов, Съч. I, 110. Една вечер, помня, отидохме с моя приятел в някаква увеселителна градина. Й. Йовков, Разк. III, 122.
◊ Ботаническа градина. Специално приспособено обществено място за отглеждане на различни, обикн. редки видове растения с научна, учебна или развлекателна цел. Калкута се гордее с най-богатата и добре уредена ботаническа градина в Индия. Ек. Мечкова, СМ, 34. Детска градина. 1. Учебно-възпитателно заведение за деца от предучилищна възраст; забавачница. Като завърших детската градина, аз се записах в първи клас и усетих, че вече съм пораснал. А. Каралийчев, С, 212. Ведена събуди седемгодишната си дъщеря, която още не беше тръгнала на училище, но посещаваше детската градина в селото. Ст. Марков, ДБ, 81.
2. Обществено заведение, в което се отглеждат и възпитават деца от три до шестгодишна възраст, докато родителите им са на работа; детски дом. В детската градина, като в своя дом, днес растат и се възпитават стотици деца на трудещите се. ВН, 1953, бр. 286, 1. В Демидов има родилен дом,.., детски ясли, постоянна детска градина. Н. Фурнаджиев, МП, 59. Зимна градина. Покрито отоплявано помещение в къща (обикн. остъклен балкон, веранда), където се предпазват от студа цветя, декоративни храсти и под. След това [Борис] тръгна напред, като палеше лампите една подир друга. Пред очите на Ирина светнаха последователно обширния хол, голямата и дълга трапезария за гости, един салон, зимната градина. Д. Димов, Т, 186. Зоологическа градина. Специално приспособено място за отглеждане с научна, учебна или развлекателна цел на животни (предимно диви или редки) от различни страни на света. Глъчката по булеварда беше затихнала, а от зоологическата градина ревеше лъвът. Д. Димов, Т, 195. Новата зоологическа градина ще представлява един огромен парк, сред който животните ще бъдат поставени в естествена среда. ВН, 1958, бр. 2193, 4. Райска градина. 1. Според Библията — мястото, градината, където са живели първите хора Адам и Ева. 2. Според християнската религия — мястото, където отиват душите на праведните след смъртта им; рай. Имало едно ангелче със сини очи и сребърни криле на раменете. То било най-мъничкият ратай в райската градина. А. Каралийчев, ПС I, 45.
◊ Камък (камъни) в нечия градина. Разг. Намек, подмятане по адрес на някого. Три пъти Иван: Че защо пък да гълчим по Стойчо? Пусне се из село някоя такава солена, нечиста, мислиш гад е на дъното, а то — свой човек. Бай Танас: Ти, Три пъти Иване, пак камък в моята градина? Дойдохме от Стойчо сметка да дирим, а вие с мене пак се заядохте. Н. Каралиева, СМ, 45. Хвърлям / хвърля камъни в градината на някого; хвърлям / хвърля камъни в нечия градина. Разг. Правя намеци, подмятам за някого; намеквам нещо за някого. — Един гемиджия, един лодкар трябва да мисли само за делото. Това е! Владо се позагледа в другаря си, позамижа и попита: — В моята градина ли хвърляш тия камъни? Д. Спространов, С, 14. Най-много хвърляше камъни в градината на Манка. Ако не била дошла тя, работите щели да си вървят както преди. Кр. Григоров, ПЧ, 101.