ГРАДИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРАДЍЩЕ1, мн. ‑а, ср. 1. Място, където има развалини от древен град или крепост. В околностите на леговището и сега съществуват останки от стари защитни стени и градища, които свидетелствуват за историческото минало на древното селище Констанция. М. Гловня, Р, 135. През римско и византийско време .. Витоша е служила за основа на цяла система планински крепости, чиито развалини и досега се наричат и сочат от местното население под името градища или калета. П. Делирадев, В, 285. До преди няколко години се пазеха и останки на стара църква и части от крепостна стена, която е ограждала селището. Предполага се, че това градище е крепостта "Перник", отбранявана от прочутия Кракра. РД, 1960, бр. 263, 2.
2. Старин. Укрепено селище или част от селище; крепост. Камбаната от кулата престана да звъни. В същия миг забиха камбаните на църквата в градището, а после, звънко и разногласно, подеха и всички църкви от долния град. Ст. Загорчинов, ЛСС, 79. След ден хиляди сборници понесли далеч славата на Ахъчелеби, на ахъчелебийския деспот Рамадан-бега и на мряморното градище на връх Родопи. А. Страшимиров, А, 200. Защо българите са позволили на Никифор да се подвизава из равнината, а не са отстоявали всяко свое градище? В. Мутафчиева, ИКМ, 24.