ГРАДОБИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАДОБЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. За растение — който е бит от град. Омъчените хора изправяха градобитните стръкове на пипера и доматите, разваляха кръстци и набиваха в стрънта подгизналите снопи. С. Северняк, ОНК, 119.

2. За период от време — през който пада, бие град. Чернюви имаха добри лозя, все по Райкин бряг. Но не беше добре, че бяха все по една страна: в градобитна година, убиваше се всичко. А. Страшимиров, А, 136.

3. За място, местност — където често пада, бие град. Буря ще мине през полето да ни намокри като кокошки, гръмотевици понякога ще се сринат отгоре ни — краят ни е много градобитен и гръмотевичен. Й. Радичков, ББ, 106.

4. За облак — градоносен. Като тътен на далечен градобитен облак долитаха глухите бумтежи на тъпаните. Г. Караслвов, С, 75. О, разказвай, ветре, / облак градобитен, / запази ти, боже, / нива с плод ѝ житен. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 223.