ГРАДОНАЧАЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАДОНАЧА̀ЛНИК, мн. ‑ци, м. 1. Рядко. Кмет. Кметът на Пловдив замина за Света гора, научихме лично от градоначалника. НТ, 2000, бр. 197, 17. Депутат ще се състезава за градоначалник в Пловдив. ДТ, 1999, бр. 164, 2.Градоначалникът поздрави столичани за празника на София.

2. Остар. Главен началник на полицията в един град. Още през нощта моята къща беше заобиколена от войници и стражари, предвождани от градоначалника на Пловдив, който искаше да ме отведе в градоначалството. СбЦГМГ, 246. "Веригаров го арестува градоначалникът!" Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 87.