ГРАЖД —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАЖД, гра̀ждът, гра̀жда, мн. гра̀ждове, след числ. гра̀жда, м. Диал. Оградено място, където се прибира добитък. Из граждовете подскачаха малки телета, буйни коне тичаха по харманите, пръхтяха и цвилеха, оголвайки едри зъби срещу слънцето. В. Геновска, СГ,515. Ранил като всяка сутрина, дядо Петю се заскита из граждовете за едър и дребен добитък. Ц. Церковски, Съч. III, 95.