ГРАЖДАНИН —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРА̀ЖДАНИН, мн. гра̀ждани, м. 1. Човек, който е роден или живее в град. Освен местните граждани бяха дошли и селяни от близки, па и от по-далечни села. Г. Белев, ПЕМ, 64. Селяните не доораваха нивите, за да леят куршуми, и гражданите зарязваха търговията. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 86. Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Енювото кафене и самси Еню, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Й. Йовков, ЖС, 7.
2. Полит. Постоянен жител на републиканска държава с всички права и задължения, установени от нейните закони. Защитата на отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин. Конст., 27. Селяните са пълноправни граждани .. и вярвам да отговарят и сега тъй достойно при разпитването им, както отговориха и на околийския началник по-рано. Ал. Спасов, С, 34. Давид .. записа сина си в българската гимназия .. — Защото ще бъде гражданин на тая страна. Аз искам да я познава, да бъде истински неин гражданин. П. Спасов, ХлХ, 179.
3. Разг. За неучтиво служебно назоваване на непознат човек (обикн. при обръщение). Най-после тя погледна клиента, присви вежди и му каза сухо: — Вижте какво, гражданино! Вземете цветята си. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 2. Един ден .. бях останал сам в стаята, дето бях имал урок, когато ненадейно влезе при мене един гражданин. К. Величков, ПССъч. I, 18. Слабичкият гражданин, който се движеше зад нея, притича да ѝ помогне, но също се подхлъзна, залитна и падна. Тарас, СГ, 68.
4. Човек с будно обществено съзнание; общественик. Наместо лош писател .. станете полезен гражданин. Ив. Вазов, Съч. IХ, 70. Той не ще пожертвува за тях своето достойнство като човек и гражданин и своята съвест. Т. Влайков, Съч. III, 292. Мигел де Унамуно е бил винаги поет.. Но Мигел де Унамуно не е забравил да бъде и гражданин. Голям и свободен гражданин на своята страна. Б. Шивачев, Съч. I, 148.
5. Стесн. Цивилно или светско лице за разлика от военен или духовник. Влизат един гражданин и един офицер, сядат при дългата маса. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 57. На прозорци се показаха хора, из съседни улици дотърчаха стражари, граждани, войници. Г. Стаматов, Разк. I, 111. — Ние, граждани, войници, народът на България, събрани заедно, идваме да изразим нашата воля за мир. Д. Добревски, БКН, 8.
◊ Почетен гражданин. Звание, което се дава на някого за заслугите му към дадено населено място или цяла страна.