ГРАЖДАНЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРАЖДАНЛЪ̀К, мн. няма, м. Простонар. Живот, характерен за града и градските жители. Тошка му разправяше, че Малама уж го имала много, но той виждаше как търчи след Стойча Стоянколев. Стойко беше обущар, разправяха — в града щял да ходи, а Малама все за гражданлък бълнува. Г. Караславов, Тат., 140.