ГРАЖДАНСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀ЖДАНСТВЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Обществен, публичен, широко известен. За личното достойнство не се искаше гражданствено признание: вече то зависеше напълно от оня, който се стремеше да го има. Ст. Чилингиров, ХНН, 148. Кръстен и признат, нуклеинът навлязъл в науката и получил гражданственото име "нуклеинова киселина". Хр. Одисеев, ТН, 64.

2. Остар. Граждански. Духовното красноречие има за предмет религията .., а светското са занимава с явленията на държавния и гражданствений живот. Т. Шишков, ТС (превод), 159. Освен това европейските училища имат правителствено-национални характер, азиатските — религиозни, а американските — гражданствени. С, 1872, бр. 32, 249.