ГРАЖДАНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия
ГРА̀ЖДАНСТВО, мн. няма, ср. 1. Събир. Всички жители на един град като общност. Бившият учител по латински сега минаваше за един от първите и най-влиятелни хора в града .. В тържествени дни произнасяше пред гражданството речи, изпълнени с латински цитати. Д. Димов, Т, 219. Последната титла байо ви Кольо е получил от цялото казанлъшко гражданство и получил я е заслужено. Л. Каравелов, Съч. VII, 18. Пиесата се посрещна и изпрати с бурни овации от страна на публиката, която се представляваше от елита на старозагорското гражданство. БНТ, 1941, бр. 213-214.
2. Всички граждани на една страна като общност. Българско гражданство. Румънско гражданство.
3. Стесн. Всички цивилни жители на един град, област или на дадена страна като общност. В градината стана кръвопролитие! .. Гражданството и офицерството са в стълкновение!... Народът въстана!... Докараха войска! Ем. Станев, ИК I и II, 121. Хората на Братияну и Росети нощес са арестували княз Куза. Ето прокламацията към гражданството и войската. Той подаде на Раковски правоъгълен, ситно напеча‑
тан лист. Ст. Дичев, ЗС I, 376. "Забранява се на военнослужещите да участвуват в митингите и демонстрациите, устройвани от гражданството!" А. Станоев, П, 45.
4. Юрид. Принадлежност на физическо лице към определена държава. Между Народна република България и Унгарската народна република бе подписана конвенция за уреждане на гражданството на лицата с двойно гражданство. ВН, 1959, бр. 2471, 3.
5. Събир. Истор. През 18 в. в Англия, Франция и др. — всички членове от третото съсловие като общност. Трудно е да си син на дребен италиански търговец през осемнайсетото столетие .., бряг може да нямат знанията ти, а ти все пак си оставаш човек от третото съсловие, от гражданството. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 270. Гражданството бе спечелило боя срещу кралете .., гражданството законодателствуваше, управляваше, строеше. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 389.
6. Остар. Кметство, община. У записника на краковското гражданство намира ся записано, че в 1396 л. е прибран в Краков за гражданин Никола Коперник. Лет., 1874, 127.
◊ Право на гражданство. Книж. Широка известност и всеобщо признание; гражданственост. Еледжик, гдето имаше около 200 и повече семейства, отдавна беше обърнал вниманието на околните турци, най-много на Ихтиман, добил бе вече право на гражданство. З. Стоянов, ЗБВ II, 114. На 1876 г. речта "конституция" беше китайска дума за нас, в 1882 г. най-простий селянин в България ще се обиди, ако покажеш, че той я не разумява! Както нея, тъй и много други галицизми приеха право на гражданство и станаха достъпни и разбирани от най-простите умове. Н, 1882, кн. 1, 38.