ГРАЖДАНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ГРА̀ЖДАНЧЕ, мн. ‑та, ср. Дете на родители граждани. Руси го изгледа [момичето]. Беше като неговата дъщеря, но гражданче. Личеше по дрехите му. П. Спасов, ХлХ, 119. Преди четири години, когато беше в пионерския лагер, гражданчетата не смееха да нагазят боси в тревата. Л. Михайлова, Ж, 79. Кога друг път тия диви софиянчета ще се натичат на ливади, в река ще цапнат и ще видят жив петел? Че то сегашните гражданчета са за оплакване: петлите само заклани ги виждат — по гастрономите, и кон от магаре не могат да различат. Д. Дамянов, ПИЩ, 90. Те, гражданче и селянче, връстници, / незнайни двама братя по съдба, / със неспокойни търсещи зеници — / дано се срещнат в общата борба! Бл. Димитрова, Л, 73.