ГРАЖДАНЯ̀

ГРАЖДАНЯ̀ мн. Събир. Простонар. Пренебр. Всички граждани като общност; граждания. — Да не е чумаво селото ни, бе?.. — Чумаво е за гражданя като вас, чумата да ви тръшне! — селянинът удари с тоягата си в канатата на каруцата. Ем. Станев, ИК III, 147. Инак ние ядем селски [хляб], ама няма да ти хареса. То само гражданята ли ще ядат купешки хляб, а-аа! Г. Краев, Ч, 44.

Списък на думите по буква